Защо се връщам винаги там – Трир (Trier, Germany)

Обичате ли да пътувате в снимките си назад във времето? Аз днес се поразрових в архивите и реших да споделя защо обикнах този град.

Трир ме очарова с историята си! Най-старият град в Германия ни посреща с Римските терми още на влизане, а Порта Нигра е най – старата градска порта в света, която е част от световното културно наследство на Юнеско. Изглежда внушително и е изумително как е построена само от камъни без цимент. Винаги около нея е пълно с туристи от цял свят.

За наш късмет точно срещу Порта Нигра се намира малко, приятно веган заведение, където вечно гладният мъник може да си избере да хапне нещо без глутен и казеин, докато мама и тате се възхищават на гледката. Да си родител на дете, с хранителни алергии прави пътуванията доста предизвикателни, но Трир ни изненада приятно с това уютно и модерно местенце. Успяваме да поръчаме на малчо вкусен безглутенов сладкиш, а ние да се насладим на чаша хубаво вино.

След като вече сме напълнили стомасите, може спокойно да продължим разходката по търговската улица. Срещаме хора, говорещи на всякакви езици – английски, китайски, руски, български, арабски. Добре наредените витрини, китните кафенета и хората по улицата ми напомнят друг любим град – Пловдив. Има нещо в атмосферата на градовете, което си прилича-дали хилядолетната история, дали амфитеатрите, дали главната улица изпълнена с хора… , в мен се надига непознато досега чувство на носталгия и може би, затова си обещавам да идвам често тук.

Търговската улица ни води до площад, от който се забелязва встрани катедралата „Св. Петър“ , за която също се твърди, че е най-старата катедрала. Архитектурата е доста масивна, а атмосферата вътре носи някакво душевно спокойствие. Непосредствено до нея пък е готическата църква “ Св. Богородица“ . Интересно е да се направи съпоставка на различните храмове. Тук в Централна Европа човек може да разгледа наистина изумително различно изглеждащи храмове и всички впечатляващи.

Завършваме разходката си в градината на двореца и архитектурната градина и след като се наслаждаваме и на последните слънчеви лъчи, се отправяме към колата.
Тя е паркирана на улица „Карл Маркс“ , точно където се намира и родната къща музей на известния немски писател и философ, основател на модерния социализъм. Доколкото разбирам, семейството на Маркс е живяло там само една година, но Трир явно много се гордее с него и затова уреждат къщата да стане изложбена.
Признавам си, че с дете няма как да влезем и да разгледаме спокойно, затова просто се отправяме до близката енотека, за да се наградим за хубавата разходка.

Не може да посетиш Трир и да не си вземеш местно вино. Трир попада в един от най-известните винарски райони в Германия – Мозел, като тук се произвежда едно от най-хубавото вино от сорта Ризлинг в света. Има разбира се и други сортове, с които са известни, но Ризлинг е тяхна запазена марка. Много популярно тук е още Елблинг (стар римски сорт), от който правят пенливото вино Сект, полулярно в Германия.

Изумително за района е как се обработват лозите. Те са засадени на склонове, които достигат ъгъл над 60 градуса. Там техника няма как да стъпи, затова за обработването на реколтата се използват няколко пъти повече човешки ресурс!

След като се снабдяваме с хубаво вино, се прибираме вкъщи с обещанието, че пак ще се го посетим!

П. П. Снимките са от всичките ни посещения там