„Най-далеч достига онзи, който не знае накъде е тръгнал.“
Оливър Кромуел
Последвала съм дузина травъл блога. Случайна снимка на живописно подредени цветни къщички, покрай река Мозел, които грабват окото ми.

Решавам, че е чудесна дестинация за еднодневна разходка, щом се намира само на няколко часа път. Така и така всичко е затворено за туристи, поне може да се насладим на гледката и да се разходим край реката.
По пътя проверявам в интернет какво може да разгледаме в Кохем.
Непланираните ни пътувания винаги се оказват най – хубави!
Кохем се оказва любима винена дестинация за туристи още от 19 век.
Замъкът Райхсбург привлича вниманието на туристите, а запазеният в ренесансов стил на градчето носи допълнителна наслада на пътешествениците от цял свят.

Паркираме колата точно до реката. Виждаме табела за оказване на маршрута към замъка и тръгваме по тясна каменна уличка, която ни води до централния площад на градчето.
Оставаме приятно очаровани от запазеният старинен вид на Кохем. Старинни къщи, празнично осветление, тесни каменни улички, напомнящи ми Толедо в Испания. Градчето сякаш е нарисувано!









Тръгваме по уличката, която води до замъка. Градът е пуст. Странно и призрачно изглежда Кохем в навечерието на Коледа, без нито един човек по улиците!
Минавайки покрай затворените заведения и винарски изби, срещаме много работещи магазинчета за вино.
По индивидуален начин, всяко от тях провокира интереса на посетителите да дегустират прословутия за региона Ризлинг или „айсвайн“.





Айс вино или ледено вино е вид десертно сладко вино, произведено от грозде, което е замръзнало, докато все още е на лозата. Интересно за него е, че се пресова в замръзнало състояние. От едно зърно грозде се получават само няколко капки сок, но те са изключително богати на захари. Понякога от една лоза може да се получи само една бутилка вино.
Според Уикипедия, произходът на леденото вино може да се проследи назад във времето в далечната 1700 г. в Германия, където леденото вино било „открито“ след настъпването на ранните студове. В Германия леденото вино се прави предимно от Ризлинг, но по-късно САЩ и Канада започват да произвеждат ледено вино и от други сортове.
За съжаление тази година зимата в Германия беше твърде топла, за да бъде произведено истинско ледено вино, реколта 2020.
Решаваме да се изкачим до замъка, а после да се възползваме от възможността да дегустираме и да си купим от прочутото кохемско вино.




Замъкът Райхсбург е построен през 2 век. През 1689 г е опожарен, а през 1868г берлински търговец го купува и реставрира в неоготически стил за своя лятна резиденция.
Катерейки хълма към замъка, не може да не се изумим на насадените лозови масиви в изумителен наклон. Гледката на замъка на върха на хълма, над лозята, е изключително красива и романтична. Много художници през вековете са посещавали Кохем за вдъхновение.








Замъкът е затворен за посетители заради локдауна, но панорамата от дворът му към градчето и река Мозел е удивителна. Сигурно е страхотно усещането да може да се насладиш на по чаша вино на терасата, която е превърната в заведение за туристите, затова Кохем влиза в списъка ни „Да се посети отново след приключване на Локдауна“

Правим си няколко снимки с разкошния замък и слизаме отново към града.
Влизаме в най-очарователната енотека, която съм виждала, а на рецепция веднага ни посреща мил старец с изумително добър английски. Личи си, че тук често идват туристи и човекът веднага ни е разпознал, че сме чужденци. Предлага ни да дегустираме и от бялото, и от червеното вино, което предлагат, като ни засипва с интересна информация, относно сортовете и реколтите на местната изба.



Дегустацията в романтично украсената и осветена „пещера“ носи своя чар в нашата еднодневна разходка. Избираме си няколко бутилки превъзходно вино и когато излизаме от енотеката осъзнаваме, че вече нощта се спуска над града.
Разхождаме се още малко из китното градче, за да се насладим на коледното настроение, което светлините ни създават.




Когато се връщаме до колата чуваме камбанен звън и се оглеждаме!
Каква изненада! Замъкът, който гордо се извисява над града е осветен и придава приказен облик на града.




Тръгваме си от Кохем, но не можем да се наситим на магията на градчето и няколко пъти спираме по пътя над града.


