Един ден във Франкфурт на Майн

„Човек вижда толкова, колкото знае.“
Гьоте

Любопитството и желанието ни да пътуваме ни изкушава да опознаем и родният град на великия писател и хуманист Гьоте – Франкфурт на Майн.

За града сме чували толкова много, че дори не проверяваме какво има за разглеждане.

Започваме нашата разходка от „Св. Вартоломей“. Тя е най-високата готическа катедрала в Централна Европа. Наричат я императорската катедрала, затова, че там от 1356г. са избирали императорите на Свещената римска империя, а в периода 1562-1792 в нея са коронясвани немските крале.

Минаваме покрай “ Св. Вартоломей“ и се озоваваме на площад Рьомерберг. Усещането е като да си се телепортирал в приказка на Братя Грим. Старата част на града е запазила живописните си цветни сгради. Хората са насядали по малките кафенета, пият вино и се наслаждават на слънчевата неделя. Пълно е с туристи. Там се намират старото кметство и историческият музей. Група туристи са наобиколили и се снимат с фонтана на правосъдието, а умел уличен артист забавлява хората около него с фокуси.

Тръгваме на разходка по каменните улички и стигаме до къщата музей на Гьоте, която в момента не работи. Отправяме се към Старата опера.

Сградата е в стил италиански ренесанс. Напълно унищожена през втората световна война. След като бива възстановена се налага като едно от най-важните места за концерти в града. На площада пред операта са се събрали група хора, практикуващи йога. Силно се изкушавам да се присъединя, но виждам наближаващите полицаи и предполагам, че в условия на пандемия имат против такова струпване на хора на едно място.

Осъзнавам, че вече ми липсва атмосферата на големия град, където човек може да се изгуби сред всички непознати. Да чувства себе си, да бъде себе си или просто да бъде. Малкото селце, в което живеем има своите предимства – спокойствието и предвидимостта е голямо предимство, но усещането, че винаги те наблюдават не ме напуска. Особено когато вдигаш щорите и веднага се намира някой съсед наблизо да ти помаха.

Иска ми се да седна на земята на оперния площад и да се изгубя сред непознатите. Но го оставям за следващия път, когато полицията няма да налага глоби за обществени събирания.

По търговската улица на Франкфурт си спомняме колко голям е всъщност града и защо го наричат „световен град“.

Вървим към търговския център и се разминаваме с хора от всякакви националности. Виждаме море от глави от всякакви раси. Една група четат корана в едната страна на улицата, в друга кенийци танцуват национални танци, на трета страна се чуват група рускоговорящи. Не случайно полицейското присъствие е видимо засилено. Признавам, малко е страшно и не си представям да живея в такъв град.

Стигаме до Хауптвахе и Барокската къща, която е била затвор, после полицейски участък, а сега е превърната в кафене. Хауптвахе е централната точка на Франкфурт.

В далечината се виждат небостъргачите.

Разглеждаме витрините на търговските улици и не можем да подминем Гьотещрасе, разкриващ ни 280м лукс. На улицата са събрани дизайнерските магазини на Армани, Тифани, Гучи, Джими Чу, Версаче и др.

Решаваме да се разходим покрай реката и се отправяме към единия мост над река Майн, за да се върнем по моста близо до модерната част на града и там ни се открива уникална гледка. Сякаш сме направили скок във времето и мястото, от старинния площад Рьомерберг се озоваваме в „Манхатън“.

Гледката е впечатляваща! Франкфурт е градът на небостъргачите, не случайно го наричат „европейския Ню Йорк“.
Подредени един до друг, високите модерни сгради ни откриват един съвременен град. Там, където наистина е търговското сърце на Европа. Там, където бизнесът не спи.

С наближаването на другия мост виждаме Круизите на р. Майн. Огромни туристически кораби, декорирани като големи тераси, предлагат едночасова разходка по реката, докато туристите се наслаждават на хубавото време и гледка на по кафе или бира. Надделя страхът, че малкият ще иска да поплува в реката, затова си оставаме само захласнати по гледката с надеждата един ден да имаме спокойствието да се насладим на един такъв речен круиз.

Със сигурност има още много какво да разгледаме във Франкфурт на Майн, но наближава вечерта, а нас ни чака път, затова се връщаме към колата.

На излизане от града минаваме през Кулата Ешенхайм, построена през ранният 15-ти век, висока 47 метра, тя все още впечатлява с измеренията си и привлича погледи над района на Ешенхаймската порта.

Франкфурт на Майн е град, където се пресичат минало, настояще и бъдеще.
Впечатлява с история, но и с модернизъм.

Финансов и търговски център на Европа, с едно от най-големите летища на континента, Франкфурт на Майн е град на новото време.
Той е типичен пример за глобализацията, където населението се състои от 25 процента чужденци, но въпреки всичко градът е съхранил в сърцето си красотата на миналото.