Ако обичате да се разхождате в миналото, Толедо е вашата дестинация.
Градът е съществувал още преди римляните да го завладеят през 193г преди Христа. Разположен е на хълм, а река Тахо го заобикаля от 3 страни. Крепостните стени, изградени първоначално от римляните и след това доукрепявани от маврите, създават впечатление за един откъснат от света оазис.
През годините Толедо е бил владение на римляни, маври, евреи и християни, което допринася за богатото му и архитектурно и културно наследство.
Стотици години тук мюсюлмани, евреи и християни са живели в мир. Затова градът често е наричан градът на трите култури.
Толедо е в списъка на световното и културно наследство на ЮНЕСКО още от 1986г.
На върха на хълма се намира красивата крепост Алкасар, където днес се помещава военния музей и регионалната библиотека.
Влизайки в стария град виждаме, че той е запазил средновековния си облик непокътнат.
Изкачването по тесните калдаръмени улички и запазената средновековна архитектура допринася за едно приключенско настроение.
Толедо не само се разглежда като паметник, това е град, който може да бъде почувстван. Духът на средновековието се усеща от всяка сграда, от всяко занаятчийско магазинче по улиците.
Старата столица на Испания е била дълги години вдъхновение за хората на изкуството. Тук е „домът на Дон Кихот де ла Манча“ и тук Ел Греко се установява да живее, привлечен от културния разцвет на града.
Още през Средновековието Толедо е бил известен със своите занаятчии, които са били майстори в изработването на мечове, ножове, бижута и кожени изделия. Малките сувенирни и занаятчийски капанчета допринасят за „цветността“ и живописната атмосфера на града. А рицарските брони на всеки ъгъл ни пренасят в една друга епоха.
Не може да не опитаме любимите ми масапани (традиционни за Испания коледни бонбони от бадеми и захар) , с които Толедо е толкова популярен. Твърди се, че рецептата за тях е пренесена от евреите в Испания.
Най-впечатляващото в Толедо обаче е Готическата катедрала „Дева Мария“.
Катедралата е построена върху джамия, а изграждането й е отнело 250 години (1227-1493г). Днес тя самата е произведение на изкуството. Вътре могат да се разгледат великолепните й витражи.
Отвън катедралата е внушителна, но интериорът й е направо магичен. Не съм виждала толкова цветна и богато украсена катедрала.
В храмът са изложени много съкровища от колекцията на катедралата, както и много произведения на изкуството.
По стените са изложени разнообразие от сложно рамкирани картини, образувайки галерия от творби на няколко велики майстори.
Най-известните са петнадесетте от Ел Греко. Има и произведения на Луис де Моралес , Педро де Оренте , Хуан Пантоха де ла Крус , Хуан де Боргоня , Луис Тристан, Антъни ван Дайк , Франсиско Гоя, Тициан, Веласкес, Каваджо, Белини.
В параклиса на съкровището (параклиса на св. Йоан) има стъклени витрини, в които се съхранява съкровището на катедралата, което се състои от богослужебни предмети и дрехи, изработени от злато, рубини, сапфири, изумруди..
Не случайно катедралата е вдъхновила различни изкуствоведи да напишат, че този храм е цял отделен свят. Различна от другите катедрали, Катедралата на Толедо ни носи приказна атмосфера и е задължителна спирка за всички, които се интересуват от изкуство и архитектура.
Освен Готическата катедрала, в Толедо може да се разгледат още няколко църкви и джамии, които са съхранили архитектурния си облик от средновековието. Тук може да посетите и къщата музей на Ел Греко.
След катедралата отиваме да видим Римските терми. Останките от баните се разглеждат като част от системата за чиста вода и датират от 1-2 век. За съжаление не успяхме да направим хубави снимки.
Малките каменни улички ни извеждат до крепостните стени, където може да се порадваме на панорамната гледка на реката. В далечината е сгушен манастир.
Уморени от разходката, вече търсим къде да похапнем, а тук се оказва, че е пълно с традиционни испански таверни.
Освен стандартните испански гозби, в ресторантите може да се опитат и типична кухня от Ла Манча.
Испанска поговорка гласи „Когато Господ обича някого, го храни в Толедо“. През 2016 г. Толедо беше Гастро столица на Испания. Сред местните специалитети са задушена яребица, печени гълъби, еленско филе, но най-известен е Толедо със своя Масапан.
Толедо е популярен с бялото си вино Ариен и червеното си Темперанийо, с местното название Cencibel.
Ресторантчето, в което намираме места е малко, „гъсто населено“, многоцветно украсено, цялото в мозайка и снимки по стените. Цветно, ярко, шумно. Пълно е с испаноговорящи, подвикващи и ръкомахащи. Обслужването е небрежно и гостоприемно, все едно си на гости, а не на ресторант. Забавно е, а кухнята е превъзходна.
На тръгване от Толедо се спуска нощта и нощното осветление прави града още по-мистичен и приказен.
Толедо ни донесе много усмивки, настроение и прекрасни спомени! Препоръчвам на всеки, който обича красивите неща, да го посети поне за един ден, това е град – шедьовър на изкуството. А за следващото посещение си пожелаваме корида 😁.
Power mama travels 