Графство Вианден е създадено през 12 век и попада в пределите на Свещената римска империя. Замъкът е построен върху римска крепост и е един от най-големите и красиви замъци в Европа. Създаден е в романски стил, а по-късно са добавени готически елементи. Достига своя разцвет през 13 век, когато е владение на Графът Слънце (Хенри I). През 17 век обаче е оставен да тъне в разруха.

Днес Замъкът Вианден се намира в пределите на Люксембург и след сериозна реставрация е отворен за посетители.

Още по пътя, виждаме замъка, който се извисява гордо на хълма около селцето.

Пристигаме във Вианден в ранния следобед. Времето е мрачно, но поне не вали и става за разходка.



Впечатляващи са крепостните стени около замъка, построени с камъни. Сданието вдъхва респект и сигурност. За съжаление снимките не могат да уловят атмосферата и размерите на замъка. Но емоциите, които пробужда Вианден в нас са възхищение и изумление!

Тъй като дълго време сме пътували, седнали в колата, решаваме да се разходим в гората около замъка и тръгваме по пътечка с табела, оказваща, че там се намират параклисите на Вианден.
Пътят към параклисите върви покрай реката, макар да е много по-високо и разкрива внушителна панорама на замъка на върха на хълма и селцето Вианден и реката в подножието му.


От различни места се чува шума на вода – на места поточета извират от скалите и бавно лъкатушат, за да се влеят в река Оур. На няколко места по пътя през гората са изградени малки параклисчета на Дева Мария, които местните обичат да посещават.



Интересно е да се разгледа замъка отвътре. Реставрацията пресъздава стаите, така както са били използвани в средновековието.
Влизаме в замъка и не може да не се възхитим на внушителната архитектура – красиви порти, колони и арки пренасящи ни в друго време. Изложени рицарски доспехи и оръжия от средновековието.









В археологическата крипта може да се видят основите на замъка, върху който е построен и е интересно да се сравнят римските останки, с обновената част на крепостта.





На втория етаж се открива страхотна гледка към Вианден. Там се намират и спалнята и трапезарията, обзаведени със средновековни мебели от масивно дърво. Балната зала впечатлява с огромни гоблени по стените.
















Третият етаж е превърнат в галерия, където са изложени различни картини и макети на замъка през вековете и може да се види как се е променял замъкът през годините.














Накрая посещаваме и килера, който е превърнат в огромна зала, пълна с бирени бурета и дълги маси, напомнящи за бурни сбирки и гуляи.




Гост на местността дълго време е бил Виктор Юго и негови произведения са изложени освен тук и в къщата до реката, където е бил отседнал.

Този път изневерих на навика си и вместо вино, в сувенирния магазин си закупих ликьор. Графство Вианден е известно със своите ядки и ядкови ликьори. Всяка година, през втората неделя на октомври, празнуват своя „Ден на ядката“ и правят пазар на ядки, ликьори и шнапс.


Комбинацията от невероятна природа, внушителна архитектура и историческо минало прави замъка една идеална дестинация за разходка през уикенда.







