Слънчев Мец, Франция

Вече жадувам за слънце! Лошото време напоследък ме кара да си мечтая за разходки и топли места, за зелени и слънчеви дни, за пролет и… Франция.

И спомените ме връщат в Мец.
Мец е „слънчев“ град в Северна Франция, където неизбежно ще се почувствате уютно.

Характерно за града, е че сградите в стария център са изградени от „слънчев“ камък. Варовиковият камък „ямур“, наричан още „слънчев“, придава на сградите топлия жълт оттенък, заради съдържанието на железен сулфид в него. Когато времето е слънчево, градът направо сияе!

Пристигаме в центъра на Мец и едно кафене, точно пред катедралата, ни изкушава да съберем малко слънчеви лъчи, докато се любуваме на гледката.

Катедралата „Сен Етиен“ е впечатляваща! Тя е популярна с това, че притежава най-голяма площ на витражите в света – 6496 кв.м, поради което е наричана още „Божият фенер“.

Орнаментите по сградата са изпипани до най-малкия детайл, а витражите са уникални по своята красота и внасят много уют на храма.

Правим една бърза разходка из търговската част на града.
Тесни калдъръмени улички си проправят път сред витрините на бутиците и малките живописни кафенета по площадите.

Насочваме се към реката и „Градината на любовта“ . Минаваме по „Площада на Комедията“ , където се намира най-старата работеща опера във Франция. Опера-Театър де Мец Метрополе е построена през 1572г и е една от най-старите в Европа.

В края на площада, на брега на река Мозел, изниква Храмът на Неуф. Протестантската църква е построена през 1901г от сив пясъчник. Храмът изглежда е кацнал на остров в „Градината на любовта“, а реката го заобикаля от двете страни и вечер гледката е приказна. Освен за поклонение, храмът се използва и за провеждане на културни събития.

Преминаваме през малък кватрал, напомнящ със своите канали на Венеция и стигаме до площад Люксембург.

Тук може да се види камбанарията, останала от стария Гарнизонен храм.

Тръгваме на разходка покрай реката и виждаме как много студенти са налягали по поляната около университета да четат и да разпуснат.

Стигаме до кея на реката, където всеки може да се повози и на корабче. Мястото е заобиколено със зеленина и цветя. Тук има и прекрасни танцуващи фонтани.

Продължаваме разходката си към парка Еспаланда, до Двореца на губернатора. Дворецът е построен през 1902-1905 г. в ренесансов стил върху останки от римски укрепления. Служил е за резиденция на кайзер Вилхелм II.

А близо до двореца е разположен параклисът на Темплиерите, което е единственото останало от тяхното управление през 12 век тук.

Целият този маршрут е доста сериозно пешеходно изпитание, особено за най-малкия член на семейството, затова нашата разходка в Мец трябва да приключи.

На връщане към колата, Мец ни изненадва с приказно нощно осветление и имаме възможността да се порадваме на красотата му и във вечерна обстановка.

П. П. Снимките са събрани от различните ни посещения на града.