Хайделберг е градче в Германия, известно предимно с университета и със замъка си.
Името на града се среща в документи още от 1196 г., като в историята му са замесени келти, франки и римляни. Векове наред той е бил столица на князете от Курпфалц, които са били и императори на Свещената Римска империя.
По препоръка на приятелка решаваме да включим Хайделберг в нашите еднодневни разходки.
Пристигаме в града следобед, като първо се насочваме към замъка.
Той е построен на брега на река Некар, в подножието на Кьонихсберг.
Размерите му са внушителни и макар голяма част от него днес да е руини, си заслужава посещението. Гледката е феноменална!
Влизаме да се разходим из градините на двореца, наслаждавайки се на хубавото време. Градината е известна с това, че дълго е смятана за осмото чудо на света, макар да не е завършена.
Казват, че в градините имало механични пеещи птици, сложни лабиринти, както и статуи от гръцката митология.
Местоположението на замъка предоставя прекрасни панорамни гледки към града и реката.
Самият замък е строен е разширяван неколкократно като може да се наблюдават различни стилове от готически до ренесансов, но наистина е уникален и различен от всички замъци, които сме виждали.
Успяваме да си направим достатъчно снимки и преди да сме се усетили слънцето вече залязва.
Насочваме се към входа на замъка, но служител ни съобщава, че вече е твърде късно да си вземем билет, защото времето за разглеждане няма да ни стигне.
Е, примиряваме се и се отправяме към центъра на града, където можем да разгледаме университета и стария Хайделберг. Тук вече подготвят Коледния базар, а замъка оставяме за следващото ни посещение.
Пленени от красотата на Хайделберг и нетърпеливи да разгледаме Двореца, не след дълго се завръщаме в града.
Вторият път пристигаме значително по-рано и с ентусиазъм се отправяме към лифта. Тук се намира най-старият действащ фуникуляр (кабинков лифт, който се движи по релса) в света.
Линията, която тръгва от замъка се изкачва до Кьонихсберг, където човек може да се наслади на напитки и на прекрасна панорама към града.
За наше съжаление днес има мъгла и гледката не е това, което си представяме, но Малчо е доволен, че се вози на „влакче“ и за него беше неописуемо щастие. Времето е подходящо за разходка в гората и затова се възползваме.
Когато слизаме с лифта до замъка и се отправяме към музея, осъзнаваме, че отново сме се увлекли с разходките, защото касата затваря пред нас.
Явно реставрираната част на замъка ще можем да видим в някое следващо наше посещение, когато се организираме по-добре, защото както си личи организацията не ни е най-силната част 🤣🤣🤣
Но честно казано и тези пътувания си заслужаваха. Замъкът Хайделберг е пленителен дори само отвън.
В основния си пътепис „Скитник в чужбина“ Марк Твен казва за Хайделбергския замък „изоставен, изоставен, бит от бурите, но все още кралски и красив“
Поради географското си положение, Хайделберг се намира в един от най-топлите райони в Германия, което позволява отглеждането на по-топлолюбиви растения като бадеми, маслини, както и прекрасни винени сортове. Вината на Хайделберг са едни от най – хубавите. Специалисти препоръчват да се опитат следните вина от региона : spätburgunder (пино ноар), пино гри, пино блан, дорнфелдер, ризлинг, шварцризлинг.
Има интересна история за най-голямата бъчва за вино в света, която се намира в Хайделберг, но нея ще я разкажа, когато посетим двореца отвътре.
Power mama travels 