Страсбург не е моята първа дестинация във Франция. Честно казано и Франция никога не ми е била мечтана или любима дестинация. Никога докато не попаднахме в Страсбург!
Признавам си, че винаги съм свързвала града с европейските институции и някак очаквах модерен, космополитен, административен град.
Получих обаче спираща дъха изненада, когато навигацията ни вкарва директно в центъра на града.
Страсбург е идеалният пример за вълшебна колаборация на старите европейски културни традиции и новия модерен свят.
Първото нещо, което приковава погледа ни е огромната впечатляваща катедрала и забързваме крачка натам, в нетърпение да я зърнем цялата. Улиците са изпълнени с живот. По пътя към нея се разминаваме с красиво облечени хора, пазаруващи по луксозните търговски улици, където човек може да се наслади на дизайнерски бутици и стоки – последен писък на модата. Но не спираме.
Не и докато не се озоваваме в основите на най-красивата катедрала, която съм виждала!
„Света Богородица“ е била най-високата катедрала в Европа, поне до средновековието, а към днешна дата е четвърта по височина сред всички християнски храмове.
Но не само височината й е впечатляваща. Катедралата съчетава готическата култура и късни наченки на романската архитектура. Освен с размерите си, катедралата изумява и с богатата си орнаментика. Красиви витражи и скулптури украсяват фасадите ѝ. Сигурно прекарахме поне 15 минути в съзерцаване и възхищение – как е възможно и как е построен този шедьовър. Интересна забележителност, която трябва да видите, ако посетите тази катедрала, е астрономическия часовник и стъклописите, които са още един акцент, който определено прави сградата неповторима.
Църквата „Свети Тома” се намира точно зад катедралата. Тази църква е протестантска. На семплия фон на интериора й контрастират богатите стъклописи на високите й прозорци. Тук ще видите орган, на който някога е свирил самият Моцарт.
Центърът на Страсбург е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Малките китни улички са целите в цветя и допринасят за уютната и автентична атмосфера на града. Те ни водят към река Ил, където под цветните мостове туристите могат да се възползват от романтична разходка с лодка по реката.
След като се насладихме на тази впечатляваща гледка, тръгваме към Елзаският дворец.
В Елзаският музей на популярното изкуство и традиции са представени сцени от традиционния живот в Елзас през XVIII и XIX век: костюми, домашен бит, мебели, керамика, играчки, изображения, занаяти, традиционна възстановка на ателиета на занаятчии.
Малкото живописно кварталче Пети Франс ( „Малката Франция“) е бил център на града през Средновековието и днес все още носи атмосферата на това време. Намира се в югозападната част на остров Гран Ил и има множество речни канали. Може да се разходите из старинните улички и цветни алеи край реката или да спрете за почивка в някое от кокетните кафенета.
Разходихме се още около Дворецът Роан – Музей на декоративните и изящни изкуства и археологически музей в голям дворец от 18-и век с рококо интериор.
Изненада ни музеят на модерното изкуство, в чиито просторни зали можете да видите творби на Пикасо, или да разгледате интересни фотографии. Намира се в централната част на града и не може да го пропуснете, минавайки покрай него. Веднага ни разсмива с интересни и провокативни скулптори.
Към края на нашата разходка минаваме през парка на Цитаделата. В него можете да видите останки от построената крепост, предназначена да защитава града от нападения.
Не стигнахме този път до музея на шоколада, но успяхме да се възползваме от малките бутикови ателиета за френски макарони, с неповторим вкус и аромат, разбира се, запасихме се и с френско розе.
Винарският район Елзас е известен предимно с белите си вина – ризлинг, мускат, гевюрц траминер, пино блан, но там се произвеждат всички разрешени за областта вина, включително розе и червени вина . Малки количества шардоне се отглеждат единствено, за да участват в направата на cremant – качественото пенливо елзаско вино, което се създава по същата технология, както това в Шампан, а и често не му отстъпва и по качество.
Нямаше как да посетим Страсбург, без да посетим европейските институции, но някак след цветния център, не останахме впечатлени от модерната част на града, а си обещахме да се върнем отново да се насладим на атмосферата на стария Страсбург.
Power mama travels 